Михаела

Мда… и днес изпит. Дано е последен, защото наистина всичко ми се обърква покрай това. Опитвам да изключа и да добия нагласа, че като седна в колата, ще карам все едно съм сама и няма да ми пука кой дебил е седнал отдясно и ме изпитва.

В същото време съм на тръни, защото имам безумно много работа. Просто не ми го побира главата как е възможно. Най-тъпото е, че ако коректно поставена задача, ще си свърша работата бързо и качестрвено. А не трети ден да се занимавам с едно и също и накрая да се окаже, че отново не е както трябва.

Някой ден трябва да опиша подробно един мой работен ден…. Баси, аз звъня в офиса загрижена за нещо - насреща ми се крещи… Така ли, аз също го умея това…

Кака Мара, както само аз я наричам, днес за втори път ще изживее първия си учебен ден. Ех… кога беше бебе, а вече днес не е нужно да подскача, за да ме целува.

Вълнението не е същото, както беше миналата година. Нито за мен, нито за нея. Вече знаем за какво става въпрос, да не говорим, че първият учебен ден се пада петък, и сме пред дългоочакван уикенд. Ех…

Сега си реше косата до мен и мислим как да направим косата. На една идея съм да грабна ножицата и да й подстрижа бретона, странното е, че и тя вече се натиска….

Дребосъчка пък снощи не беше добре. Събори я оня вирус, който се надявах да ни подмине и цяла нощ съм я гушкала и съм спала с едно отворено око. Повръща много, но геройски понесе нерезположението. Сега и тя си показа рошавата глава ииска да идва с нас на тържеството.

А аз… след тържеството трябва да отида светкавично бързо на работа, защото приказката, която ме чака е неописуема. Дано днешния ден е хубав, защото напоследък се намирам в се едно в някаква тръба, която няма отвор отсреща…

Хайде и да е по вода и на настоящи и на бивши ученици.

Това парче влиза в плейлиста на любимите ми. Много ми хареса, ама много!

Reamonn - Tonight

She never took the train alone
she hated being on her own
She always took me by the hands
and said she needs me
She never wanted in love to fail
she always hoped that it was real
She’d look me in the eyes and say ‘believe me’
And then the night becomes the day
and there’s nothing left to say
If there’s nothing left to say
then something’s wrong

Ohhh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful
Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful and wild

And as the hands would turn with time
she’d always say that she was my mine
She’d turn and lend a smile
to say that she’s gone
But in a whisper she’d arrive
and danced into my life
Like a music melody
like a lovers song

Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful
Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful and wild

Through the darkest night
comes the brightest light
And the light that shines
is deep inside
It’s who you are

Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful
Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful …beautiful
Oh tonight you killed me with your smile
so beautiful and wild so beautiful and wild
So beautiful and wild
So beautiful and wild

Лека полека нещата започват да се опитват да ме въвлекат в стандартния си рътъм. Но тази няма да я бъде. Заявявам го от сега. Допреди няколко месеца ревах, че 24 часа са ми малко. Е, толкова са. Ни повече, ни по-малко. И трябва да ми стигнат. Лятото е хубав сезон. Ваканция, за кого очаквана, за кого не чак толкова. Моята ваканция отива към края си. Но възнамерявам да запазя не настроението само. А разпределението на тия часове, които уж не стигат.

Стигат бе!

Щом и на работа успях с цената на купища нерви, разправии и какво ли не още, от личния ми ресурс, да постигна това в сряда вечер аз да имам времето си за мен, а не да го “посвещавам”  на работа. 28 страници не са като 20, но разликата не е толкова чувствителна. Че ще се започне със списания - ами да заповядат.

Решила съм да не пренебрегвам личния си живот и комфорт заради работата, а да огрявам и на двата фронта с почти еднакво отдаване.  Годиина вече работя на тази работа и смятам, че предното е постижимо. Идеална съм за обиране на чужди пасивил, ама таз вече няма да я бъде. Просто няма да се стига до трупане на пасиви.

Хлапачките си идват този укенд и това ще внесе нотки на насроение в ежедневието ми. Ани е насреща и съм много щастлива, че и тази година тя ще се грижи за децата. Голям късмет извадих с нея. Мара ще е 2 клас, ще я видим какви ще ги твори. Йоана в детската градина 3 група. А сякаш до скоро и двете бяха бебета. А аз - почти същата… Само дето, както вчера споделих с един приятел - чувствам че лесно се изморявам. Е, причината може да е точно тази, че не съм и няма да съм цял живот на 22-25 години. МОже би си дадох повече зор на работа, а и на тренировка не съм стъпвала 3 седмици, заради шофьорския ми курс. И така ще е още 2 седмици в най-добрия случай.

Имам си един списък с неща, които трябва да свърша в рамките на тия две предстоящи седмици. Изобщо украсата с бележки е уникална в офиса, но това успява да ми напомни Инак отстрани изглежда налудничаво.

Толкоз…..

Ей тука на кафе и цигарка съм седнала и след сутрешния танц и душ, сега пия кафе, и се опитвам да си държа мозъка изпразнен.

Днес е изпитът ми. От няколко дни мятам боб, ама нямам кадърността на дърта циганка, която вижда в бъдещето. Та ще е такова, каквото си го направя.

Вали, а аз обичам да вали. Много обичам дъжда, но да съм измокрена умерено. Както сега, скоро излязла от банята…

Е това е всичко от моето сутрешно включване.

Ще ме късат, няма да ме късат…

Преди 3 години, четейки за пореден път една книжка, реших да си я направя в електронен вариант. Признавам, бях забравила за това. Не за заглавието, а за самото сайтче.

Наскоро ми четоха пасажи от нея. Много мило и много намясто, реших да извадя папката от архивите и да я направя отново онлайн.

Малкият принц

Сладкото ми малко мишле днес стана на 5 години

Да ме прощава Митко, ама не става дума за месечния ми такъв. Друга ми е идята, инак знам колко е загрижен той към моята физиология и отражението й над любовните ми трепети към него

Както става ясно напоследък, тръгнала съм шофьор да ставам. За два поредни дни пропътуваш шофирайки вероятно 100-ина километра. изчетох от кора до кора ЗДП (който не знае кво е това да не пита), реших количество листовки, зададох безброй въпроси, получих горе-долу толкова отговори. Два пъти попаднах на трета скорост, вместо на първа, веднъж спрях на 50 метра от стоп линията и забравих да броя колко карача ме наругателстваха. Майнината им. Обаче… Изпитът ми е много скоро. Та на цикъла - две седмици ще се отдам на работата и новото си начинание. Децата кацат тук по разписание деня преди изпита ми. Вече се уговорих с детегледачката им и в това отношение съм спокойна, както бях спокойна през изминалата учебна година. И кво - ставане сутрин в 6 като ненормалните, щото искам час и половина за баня, кафе, обличане… изобщо разсънващи процедури. Даже по-малко време ще имам за това, освен ако не ставам в 5:30, но това ще е извращение вече. Щото съм на работа през тия две седмици от 8:30, не от 9, за да мога да си вземам уроците от 18 часа. В най-върлия трафик, ебаси мамата… Днес сефте карах в града. За 10 мин. се препотих зверски, после кротнах, не било страшно. Та от 18 часа кормуване и така 2 часа. После време за мен… Ебаси… И така всеки ден. Мъжове, сексове, мартинита (множественото число е заради зодията, да нема сърдити и ранени)… Забравям временно, или ги вмествам някъде като падне удобен случай. Пост и молитва, вестници и автомобили. Ей тва ме чака пон 2 седмици.

Мдам и тренировки няма да има, щотоооооо ясно що. Просто чудесно ще се получи, ако смед тоз цикъл оцелея жива и здрава. После цикъла с тръгването на девойките на градина и училище и после старата песен на нов глас с леко разширен състав на бекинг вокалите. Да… Музикално, чак ми се реве.

Наистина квайно време беше за някои неща, както бях писала по-преди. Като се осъществи едното, мястото му в списъка ще бъде заето от друго, сигурна съм… Така ще да е.

Ох олекна ми, оплаках се…

Днес ме уведомиха, че са ме записали за изпит. Твърде скоро, според мен, ако и да нямам проблеми (засега). Това леко ме стресира, но пък… Такова каране направих днес, че исках двама души да ме видят. Единия - невярващ, другия оптимист по въпроса. Както и да е.

Ставам!

Мацето, което кара с мен е много неврозно, ама ужас, аз мислех, че аз съм откачена, ама това 18 годишните така им хлопа ламарината, че искри хвърчат.

Енде за днес.